Медиацията е сравнително нов институт в българското право, нормативно уреден алтернативен способ за извънсъдебно разрешаване на правни и други спорове.

Медиацията започва да се развива в България в края на 90-те години на миналия век, но по-съществено това се усеща след 2001 г. Нормативната уредба идва няколко години по-късно през 2004 г., когато е приет Закона за медиацията, който въвежда модел на уредба на процедурата по Медиация. От тогава до днес законът е променян няколко пъти с ДВ бр.86 от 24 Октомври 2006 г., допълнен ДВ бр. 9 от 28.01.2011 г., изм. и доп. ДВ бр. 27 от 1.04.2011 г.

По приложението на Закона за медиацията е приета наредба, която на основание чл. 8 от Закона за медиацията дава подробна уредба на обучението на медиатори, организациите, които го извършват, както и реда за вписване на медиатори. Пълното й наименование е Наредба № 2 от 15 март 2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори, за изискванията за обучение на медиатори, за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора.

В България Медиацията се развива не без активното участие на няколко неправителствени организации, много Медиатори и обучени Съдии. В резултат на това, през 2009 г. е създаден Център по Медиация при Софийски районен съд, който обслужва медиации по дела, заведени пред СРС.

От 2011 г. към Центъра се препращат и дела от Софийски градски съд.

Резултатите за този 3 годишен период показват, че това е един от най-големите и успешни съдебни центрове в Европа.

.

Често задавани въпроси

Медиацията е подходяща, когато страните имат нужда от решение и желаят да договарят.

Примерни критерии

Вижте повече...

Правна рамка