Медиацията в България е уредена нормативно чрез Закон за медиацията, приет през декември 2004 г. Последните му изменения, са обнародвани в ДВ, бр.27/01.04.2011 г. и с тях са транспонирани и разпоредбите на Директива 2008/52/ЕО. Законът предоставя правната рамка на Медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове – правни и неправни, като дава легална дефиниция на понятието и очертава кръга от спорове, по отношение на които е възможно прилагането на Медиацията, урежда основните принципи и етапи на процедурата по Медиация, правното положение на Медиатора, както и съдържанието и ефекта на споразумението, с което приключва процедурата по Медиация.

Законодателят класифицира споровете, които могат да са предмет на Медиация, като се ръководи най-общо от техния предмет: граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително когато са трансгранични. Възприет е принципът, че Медиация е приложима и при решаването на други спорове, стига закон или друг нормативен акт да не предвижда друг ред за сключване на Спогодба.

Медиацията и действието й по спиране на давността
С измененията на Закона за медиация от 01.04.2011 г. се гарантира, че провеждането на Медиация няма да възпрепятства възможността на страните, ако не постигнат Спогодба, впоследствие да образуват съдебно производство или арбитраж във връзка със същия спор поради изтичането на давностни срокове в хода на процедурата по Медиация.

В Закона е предвидено, че давност не тече, докато трае процедурата по Медиация.
Посочената разпоредба има следните важни практически аспекти:

• Спирането на давността гарантира възможността на страните да предявят иск за разрешаване на спора, ако в по време на процедурата по Медиация не бъде постигната Спогодба;
• Спирането се отнася само за давностните срокове /сроковете за предявяване на иск/, но не и за преклузивните срокове /такива са сроковете за извършване на определени процесуални действия като подаване на отговор на искова молба, привличане на трето лице, посочването на доказателства и т.н./, т.е. ако Медиацията се провежда по спор, който е предмет на висящ процес, страните трябва да спазят предвидените в ГПК срокове за извършване на необходимите процесуални действия по делото, независимо от факта на провежданата Медиация;
• Спирането на давността е предвидено не само за трансграничните спорове, каквото е изкването на Директивата, а и за всички вътрешни спорове, разрешавани чрез Медиация;
• С оглед доказването на периода, за който спира давността е важно да може да бъде установено кога е започнала и кога е приключила Медиацията по конкретния спор. По отношение на началото на Медиацията, законът урежда в чл.11, ал.2 началният момент: датата, на която е постигнато изрично съгласие за започване на Медиацията, а ако такова няма – датата на първата обща среща на страните и Медиатора. Процедурата приключва с постигането на Спогодба или при прекратяването й на друго основание. За установяване на датата на приключване, с измененията на Закона от 01.04.2011 г. е предвидено, че когато процедурата приключва с писмена Спогодба, в текста й трябва да е посочена датата, на която е постигната. Когато Медиацията не е приключила със Спогодба обаче, или пък тя не е писмена, възниква проблем с доказването на датата, на която е приключила Медиацията, а от там и с установяването на периода, за който е спряна давността. По тази причина и с цел да се избегнат злоупотреби от недобросъвестни страни и да се улесни доказването, с измененията от 01.04.2011 г. в чл.15 от Закона е предвидено ново основание за прекратяване на процедурата – изтичането на 6 месеца от началото й. Това означава, че максимално предвидения от закона срок на спиране на давността е шест месеца, считано от датата на започване на Медиацията. Ако в рамките на този срок е постигната Спогодба или процедурата е прекратена, теченето на давностните срокове се възобновява, считано от датата на Спогодбата или на прекратяването. Във всички останали случаи процедурата се прекратява по право с изтичането на шестмесечен срок от започването й и от този момент давността по конкретния срок продължава да тече.

Придаване на изпълнителна сила на Спогодбата
В изпълнение на задължението за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/52/ЕО, с измененията на Закона за медиация от 01.04.2011 г. е предвидено, че споразумението по правен спор, постигнато в процедурата по Медиация има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Съдът одобрява Спогодбата след потвърждаването й от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави, а ако в делото като страна участва и прокурора, след изслушване и на неговото мнение. Постигнатата в резултат на Медиация Спогодба може да получи изпълнителна сила като на съдебна спогодба, при следните условия: Спогодбата е по правен спор, не противоречи на закона и добрите нрави и страните са поискали от районния съд одобрение на тази Спогодба, като са потвърдили съдържанието й пред съда.

Закон за медиацията