1. Legal Frame
The first efforts for establishing lеgal regulation of mediation in Bulgaria achieved success in December in 2004 when the Mediation Act (hereinafter referred to at the MA) was adopted. (Promulgated in State Gazette No. 110/17.12.2004, last amended, SG No. 27/1 April 2011).
Significant role for the increase of the practical implementation of mediation had also the new Civil Procedure Code (Promulgated, State Gazette No. 59/20.07.2007, effective 1.03.2008, last amended, SG No.5/14 January 2011). Several provisions thereof set out the necessary procedural measures for applying mediation in pending court cases and established an initial legal basis for connection between mediation and civil proceedings.
In addition to these two legal instruments, Ordinance No. 2 of 15.03.2007, (last amended, SG No. 29/ 8 April 2011). on the implementation of art.8 of the Mediation Act (regarding the registration rules for mediators and training organizations and the rules of procedural and ethical conduct for mediators), contributed to the quality of mediation and mediators by setting minimum standards for mediation training, and requirements for certification of mediators and training institutions.
The European Community Directive 2008/52/EC (“Mediation Directive”) serves as very important incentive as it encourages legal community to use mediation by creating significant guarantees for the rights and interests of parties using mediation. The Mediation Directive was implemented in Bulgaria within the deadline set therein, by a law amending and supplementing the Mediation Act adopted by the National Assembly, promulgated in State Gazette on 1 April 2011.

2. Court Referral to Mediation
According to the current legislation in Bulgaria the court has the general authority upon its own discretion to “propose to parties to use mediation for resolving their dispute” (Art. 11 of the Mediation Act). The procedural moment, methods and consequences from referral to mediation are regulated in the Civil Procedure Code.
In civil and commercial proceedings, the court has the general authority “to refer the disputing parties to mediation when scheduling the first hearing of the case in public session” (Art.140, par. 3 of the Civil Procedure Code, Art.374, par. 2 of the Civil Procedure Code). In addition to that parties may be referred to mediation or decide to use it later on at any time during the proceedings. If the parties agree to use mediation the case may be postponed or stayed depending on the parties’ will. (Art.229, par.1, item 1 of the Civil Procedure Code). In practice, parties are usually able to have mediation sessions in the period between two court hearings.
In divorce proceedings during the first hearing for examination of the case “the court shall be bound to direct the parties to mediation or another procedure for voluntary resolution of the dispute. If the parties agree to use mediation, the divorce case will be stayed. Each of the parties may request a resumption of the proceeding within six months. Unless such a request is made, the case shall be dismissed. Where settlement agreement is reached, depending on the content of the said agreement the case shall be dismissed or a proceeding for divorce by mutual consent shall be proceeded with.” (Art.321, par. 2, 3, and 5 of the Civil Procedure Code).
An important incentive for the parties to reach a settlement agreement in a pending case (subsequently implemented by the court in a court settlement agreement) is that “half of the stamp duty deposited shall be refunded to the plaintiff”. (Art.78, par.9 of the Civil Procedure Code).

3. Protections Provided to Ensure Confidentiality of Mediation Proceedings
Currently, mediation confidentiality applies to all discussions in connection with the dispute. The participants in a mediation procedure are bound to respect the confidentiality of all circumstances, facts and documents as have come to the knowledge thereof in the course of the procedure. (art.7of the MA).
The mediator shall be bound to keep as confidential all the information related to his/her activity as a mediator even after the end of the mediation procedure (art.33 of the Ordinance on the implementation of the Mediation Act).
Special protection for mediation confidentiality is ensured by specific measures in the civil procedure. Thus, according to Art. 166 of the Civil Procedure Code, mediators have been given the right to refuse to testify about a dispute they have mediated.
The new paragraphs of Art.7 of the Mediation Act implementing the Directive increase this protection, setting out that a mediator cannot be interrogated as a witness in respect of circumstances confided to him/her by any of the participants, which are relevant to the resolution of the dispute subject of mediation, except with the explicit consent of the participant who confided the circumstances (Art.7, par.2 of the Mediation Act).
The exceptions to mediation confidentiality, provided for in the new paragraph 3 of Art. 7 of the Mediation Act, strictly follow the Mediation Directive. Such exceptions shall only be admissible in the following cases: (i) where this is necessary for overriding considerations of criminal process or related to the protection of public order, (ii) when required to ensure the protection of the interests of children or to prevent harm to the physical or psychological integrity of a person, or (iii) where disclosure of the content of the agreement resulting from mediation is necessary in order to implement or enforce that agreement.

4. Enforceability of Mediation Agreements
The major change with the highest anticipated effect in the Bulgarian mediation legislation was made in furtherance of Art.6 of the Mediation Directive regulating enforceability of mediated agreements.  
The new Art.18 of the Mediation Act implementing the Mediation Directive provides for that “agreement under a legal dispute within the meaning of art.1 of this law reached in a mediation procedure shall have the force of a court settlement agreement and shall be subject to approval by the regional courts in the country. The court shall approve the agreement after it has been confirmed by the parties, unless it conflicts with the law and good moral. The court shall hear the opinion of the prosecutor, if a prosecutor participates as a party to the case.”

5. The Impact of Mediation on Statutes of Limitation
The impact of mediation on Statutes of Limitation was regulated for the first time in Bulgarian law as a result of the implementation of the Mediation Directive.
New explicit provisions in the Mediation Act state that limitation periods shall not run during the mediation procedure. (Art. 11а of the Mediation Act).
To clarify the initial date of mediation, and thus the day when limitation periods shall be suspended, the law specifies exactly which moment shall be considered the beginning of mediation. According to Art. 11, par.2 of the Mediation Act, the beginning of mediation shall be the day, when parties have reached a consent for commencement of mediation procedure, and in the absence of an explicit consent - the day of the first meeting between all participants and the mediator.
However, there are at least two important practical issues related to limitation periods that need additional regulation.
First of all, there are no rules provided for determining the final date of mediation, or when exactly the suspended limitation periods shall continue running again. In order to ensure security for parties in mediation, it is provided for by the law, that mediation shall be terminated upon expiry of 6 months from the beginning of the procedure. (art. 15, par.1, item 6 of the Mediation Act). This very specific timeframe sets out clear limit with regard to limitation periods – if parties do not terminate mediation earlier, or the date of termination could not be easily defined (e.g. due to out-of-mediation discussions on possible next sessions or attempts for its continuation), with the expiry of the 6 month period from the beginning of mediation procedure, it will be terminated and limitation periods shall continue running. This timeframe also helps avoiding misuse of mediation for unreasonable delay of the resolution of a dispute.
Second, the legal provision regulating limitation periods should be placed in the Obligations and Contracts Act as it contains all provisions regulating limitation periods and is lex generalis in respect of all civil relation involving obligations and contracts. Its non-systematic placement in the Mediation Act might create some misinterpretations.

6. Requirements for Parties and Lawyers to Consider Mediation as a Dispute Resolution Option
The existing legal regulation of mediation, even after implementation of the Mediation Directive, does not provide any requirements for parties and lawyers to consider mediation as a dispute resolution option.

Requirements for Parties to Participate in Mediation
As the Bulgarian law sticks to the concept of voluntary mediation, there are no requirements for parties to participate in mediation. The mediation Act explicitly states that parties shall participate in the procedure of their own free will and may withdraw at any time.

7. Accreditation Requirements for Mediators
The accreditation of a mediator is made by the Minister of Justice by entry into the Uniform Register of Mediators provided that the requirements of the Mediation Act and of the Ordinance on its implementation are met.
In order to be accredited as a mediator, one must be a legally capable person who has successfully passed a mediation training, has not been convicted for general crime, has not been deprived of the right to exercise a profession or an activity, has a permit for long-term (new provision) or permanent residence in the Republic of Bulgaria, in the event the person is a foreign national. Such a permit is not required from nationals of member-states of the European Union, the other states from the European Economic Area and Switzerland. (Article 8, par. 1 and 2 of the MA).
As a direct reflection of the Mediation Directive the opportunities for foreign nationals to become mediators in Bulgaria were extended by allowing foreign nationals having long-term residence in Bulgaria to acquire the capacity of mediators if they meet the other legal requirements (previously, only persons having permanent residence were allowed to become mediators).
It is important to mention that specific groups of officials are not allowed to serve as mediators. The general prohibition in Art. 4 of the Mediation Act provides that that persons performing functions of administration of justice in the judiciary system may not carry out mediation activities. Thus, judges and prosecutors may not serve as mediators. Other government officials, such as officials in the ministries, may not perform mediations, based on the general prohibition that are not allowed to perform any paid activity in addition to their official service, except for lecturing. However, these government official could perform pro-bono mediations.
As the key prerequisite for acquiring the capacity of a mediator, mediation training is very precisely regulated in the Mediation Act an in the Ordinance on its implementation. The mediation training required for accreditation must be provided by an accredited training institution approved by the Minister of Justice on the grounds of special requirements, such as training curriculum, qualified mediation trainers, etc. (Article 8, par. 1 and 2 of the MA, Chapter 2 of the Ordinance on the implementation of the MA). The list of the accredited institutions providing mediation training is available on the Web page of the Bulgarian Ministry of Justice, Registers Section, Uniform Register of Mediators: http://www.justice.government.bg/new/Pages/Registers/Default.aspx?evntid=eq0G%2bPC%2bawg%3d
The minimum contents and duration of the mediation training are specified in the Ordinance on the implementation of the Mediation Act. Minimum 60 hours of training are required for accreditation. The practical part of the training must be at least 30 hours of training.
In furtherance of Article 4, par. 2 of the Mediation Directive, which emphasize on the importance of the initial and further training of mediators for ensuring that mediation is conducted in an effective, impartial and competent way, a specific new provision for further training of mediators was included in the Ordinance on the implementation of the Mediation Act. It encourages mediators (without obliging them) to regularly improve their skills and knowledge by passing further theoretical and practical training in specialized mediation (such as commercial, family, labour mediation, etc.). The minimum duration of such specialized trainings is 30 hours. Their minimum contents are explicitly specified and an exam is required for the successful completion of such a specialized training. (Art.11а of the Ordinance).

8. Statistics
Currently, reliable and comprehensive statistics are available for the cases mediated at the Court Settlement Centre at the Sofia Regional Court, and no national statistics is officially collected. The statistics from the Court Settlement Centre, show that mediation sessions are held in the Court Settlement Centrе every working day and more than one third of the cases referred settle successfully. The increase of cases referred and settled in the first half of the second year of the Centre’s activity compared to the same period of the first year is more than 50%.
The statistics show that the average time needed for settlement of a case in mediation was 2 sessions, with approximate duration of 2 hours each. These results prove that parties save significant amount of time through mediation, and the court saves many hours of procedural time. Not to mention that 50% of the state fee is reimbursed to the plaintiff in case of settlement agreement.

DIRECTIVE 2008/52/EC OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL of 21 May 2008 on certain aspects of mediation in civil and commercial matters


Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

от 21 май 2008 година
относно някои аспекти на медиацията
по гражданскоправни и търговскоправни въпроси

 

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в) и член 67, параграф 5, второ тире от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че:
(1) Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободното движение на хора. За тази цел Общността трябва да приеме, наред с други, и мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданско - правни въпроси, които са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.
(2) Достъпът до правосъдие е основен принцип и с оглед улесняването на по-добрия достъп до правосъдие на заседанието си в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г.
Европейският съвет призова държавите-членки да създадат алтернативни, извънсъдебни процедури.
(3) През май 2000 г., Съветът прие заключения относно алтернативните способи за разрешаване на спорове, пред - видени в гражданското и търговското право, като заяви, че установяването на основни принципи в тази област е важна стъпка към правилното развитие и действие на извънсъдебните процедури за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси с цел опростяване и подобряване на достъпа до правосъдие.
(4) През април 2002 г., Комисията представи Зелена книга за алтернативните способи за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, като направи преглед на съществуващото положение в областта на алтернативните способи за разрешаване на спорове в Европейския съюз и постави началото на широки консултации с държавите-членки и заинтересованите страни по възможни мерки за насърчаване използването на медиация.
(5) Целта да се осигури по-добър достъп до правосъдие като част от политиката на Европейския съюз за създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие следва да включва достъп както до съдебни, така и до извънсъдебни способи за разрешаване на спорове. Настоящата директива следва да допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар, по-специално по отношение на предлагането на услуги по медиация.
(6) Медиацията може да предостави икономично и бързо извънсъдебно разрешаване на спорове по гражданско-правни и търговскоправни въпроси посредством процедури, пригодени за нуждите на страните. Съществува по-голяма вероятност споразуменията, постигнати в резултат на медиация, да бъдат доброволно спазвани, както и да спомогнат за запазването на приятелска и трайна връзка между страните. Тези ползи са още по-видими в ситуации, включващи презгранични елементи.
(7) За да се насърчи още повече използването на медиация и да се осигури предвидима правна рамка за страните, които използват медиацията, е необходимо да се въведе рамково законодателство, което в частност да уреди ключови аспекти на гражданския процес.
(8) Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат единствено при медиация по презгранични спорове, но никоя от тях не следва да възпрепятства държавите-членки да прилагат тези разпоредби и при вътрешни процедури по медиация.
(9) Настоящата директива не следва да възпрепятства по никакъв начин използването на съвременни комуникационни технологии в процедурата по медиация.
24.5.2008 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 136/3
(1) ОВ C 286, 17.11.2005 г., стр. 1.
(2) Становище на Европейския парламент от 29 март 2007 г. (ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 129) и Обща позиция на Съвета от 28 февруари 2008 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Европейския парламент от 23 април 2008 г. (все още непубликувана в Официален вестник).
(10) Настоящата директива следва да се прилага към процедури, в които две или повече страни по презграничен спор се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат приятелско споразумение за разрешаване на техния спор с помощта на медиатор. Тя следва да се прилага към гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Въпреки това директивата не следва да се прилага за права и задължения, по отношение на които страните не могат да вземат сами решения съгласно съответното приложимо право. Подобни права и задължения се срещат особено често в семейното и трудовото право.
(11) Настоящата директива не следва да се прилага към преддоговорни преговори, нито при процедури със съдебен характер като определени процедури за съдебно помирение, процедури по потребителски жалби, арбитраж и експертни решения, нито при процедури, в които лица или органи дават официална препоръка за разрешаването на спора, независимо дали препоръката е със задължителен или незадължителен характер.
(12) Настоящата директива следва да се прилага в случаи, когато съдът насочва страните към медиация или националното законодателство предвижда медиация. Освен това, доколкото един съдия може да действа като медиатор съгласно националното законодателство, настоящата директива следва да се прилага при медиация, осъществявана от съдия, който не участва в съдебно производство, свързано със спорния въпрос или въпроси. Настоящата директива обаче не следва да се прилага при опити от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в рамките на съдебно производство, отнасящо се до въпросния спор, или в случаите, когато сезираният съд или съдия иска съдействие или съвет от компетентно лице.
(13) Медиацията, предвидена в настоящата директива, следва да е доброволна процедура, в смисъл че страните сами отговарят за процедурата и могат да я организират както пожелаят и да я прекратят по всяко време. Въпреки това съгласно националното право следва да е възможно съдилищата да определят срокове за процедурата по медиация. Освен това съдилищата следва да могат да насочат вниманието на страните към възможността за медиация винаги когато е уместно.
(14) Никоя разпоредба на настоящата директива не следва да засяга национално законодателство, съгласно което използването на медиация е задължително или подлежи на стимули или санкции, при условие че подобно законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. Нищо в настоящата директива не следва да засяга съществуващите саморегулиращи се системи за медиация, доколкото те засягат аспекти, които не са обхванати от директивата.
(15) С цел осигуряване на правна сигурност настоящата директива следва да посочва коя дата следва да се взема предвид при определяне дали спорът, който страните се опитват да разрешат чрез медиация, е презграничен. При липса на писмено споразумение, в което се определя конкретна дата, следва да се счита, че страните се съгласяват да използват медиация в момента на предприемане на конкретно действие за започване на процедурата по медиация.
(16) За да се осигури необходимото взаимно доверие по отношение на поверителността, последиците за давностните срокове, признаването и изпълнението на постигнати в резултат на медиация споразумения, държавите-членки следва да насърчават по всякакви начини, които считат за подходящи, обучението на медиатори и въвеждането на ефективни механизми за контрол върху качеството на предоставяните услуги по медиация.
(17) Държавите-членки следва да определят такива механизми, които може да включват прибягване до пазарно ориентирани решения, и от тях не следва да се изисква да предоставят финансиране за тази цел. Механизмите следва да са насочени към запазване на гъвкавостта на процедурата по медиация и автономията на волята на страните и към гарантиране, че медиацията се осъществява по ефективен, безпристрастен и компетентен начин. Медиаторите следва да бъдат уведомени за съществуването на Европейски кодекс за поведение на медиатори, който също така следва да бъде на разположение на обществеността чрез Интернет.
(18) В областта на защита на потребителите Комисията прие препоръка (1) за установяването на минимални критерии за качество, което извънсъдебни органи, участващи в уреждане на потребителски спорове по взаимно съгласие, следва да предлагат на своите клиенти. Медиаторите и организациите, които попадат в приложното поле на препоръката, следва да бъдат насърчавани да спазват нейните принципи. За да се улесни разпространението на информация относно тези органи, Комисията следва да създаде база данни на извънсъдебните процедури, за които държавите-членки считат, че отговарят на принципите на тази препоръка.
(19) Медиацията не следва да се разглежда като по-неефективна алтернатива на съдебното производство поради обстоятелството, че спазването на постигнатите в резултат на медиация споразумения ще зависи от добрата воля на страните. Поради това държавите-членки след а да гарантират на страните по постигнато в резултат на медиация писмено споразумение, че на съдържанието му може да се придаде изпълнителна сила. Държава-членка следва да може да откаже да придаде изпълнителна сила на споразумение единствено когато съдържанието противоречи на нейното законодателство, включително нейното международно частно право, или нейното законодателство не предвижда изпълнителна сила на съдържанието на конкретното споразумение. Такъв би могъл да бъде случаят, когато посоченото в споразумението задължение е неизпълнимо по своето естество.
L 136/4 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.5.2008 г.
(1) Препоръка 2001/310/ЕО на Комисията от 4 април 2001 г. относно принципите за извънсъдебните органи, участващи в уреждането на потребителски спорове по взаимно съгласие (ОВ L 109, 19.4.2001 г., стр. 56).
(20) Съдържанието на постигнато в резултат на медиация споразумение, на което е придадена изпълнителна сила в държава-членка, следва да бъде признато и обявено за изпълняемо в останалите държави-членки в съответствие с приложимото право на Общността или националното законодателство. Това може да се осъществи, например, въз основа на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) или Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (2).
(21) Регламент (ЕО) № 2201/2003 изрично предвижда, че за да подлежат на изпълнение в друга държава-членка, споразуменията между страните трябва да подлежат на изпълнение в държавата-членка, в която са сключени. Следователно ако съдържанието на споразумение, постигнато в резултат на медиация по въпрос от семейното право, не подлежи на изпълнение в държавата-членка, където е сключено споразумението и където е подадена молбата за придаване на изпълнителна сила, настоящата директива не следва да насърчава страните да заобикалят законодателството на тази държава-членка, като постигнат придаване на изпълнителна сила на споразумението си в друга държава-членка.
(22) Настоящата директива не следва да засяга правилата в държавите-членки относно изпълнението на споразуменията, постигнати в резултат на медиация.
(23) Поверителността при процедура по медиация е особено важна и поради това настоящата директива следва да предвиди минимална степен на съвместимост на гражданскопроцесуалните норми по отношение на защитата на поверителния характер на медиацията в последващо гражданско или търговско съдебно производство или арбитраж.
(24) С цел да се насърчи използването на медиация от страните, държавите-членки следва да гарантират, че нормите им относно давностните срокове не възпрепятстват страните да се обърнат към съд или към арбитраж, ако медиацията се окаже неуспешна. Държавите-членки следва да гарантират, че този резултат ще бъде постигнат, дори ако настоящата директива не хармонизира националните норми относно давностните срокове. Настоящата директива не следва да засяга разпоредби относно давностните срокове в международни споразумения, прилагани в държавите-членки, например в областта на транспортното законодателството.
(25) Държавите-членки следва да насърчават информирането на обществеността относно начините за свързване с медиатори и организации, които предлагат услуги по медиация. Те следва също така да насърчават практикуващите юристи да информират клиентите си за възможността за медиация.
(26) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (3) държавите-членки се насърчават да изготвят за собствено ползване и в интерес на Общността свои таблици, които, доколкото е възможно, да илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние.
(27) Настоящата директива цели да насърчи зачитането на основните права и взема предвид принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.
(28) Тъй като целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради тази причина може да бъде постигната по-успешно на общностно равнище поради мащаба или последиците на предлаганото действие, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(29) В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива.
(30) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящата директива, не е обвързвана с нея или с нейното прилагане, 24.5.2008 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 136/5
(1) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).
(2) ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2116/2004 (ОВ L 367, 14.12.2004 г., стр. 1). (3) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1
Цел и приложно поле
1. Целта на настоящата директива е да улесни достъпа до алтернативно разрешаване на спорове и да насърчи приятелското уреждане на спорове посредством насърчаване използването на медиация и осигуряване на балансирано съотношение между медиацията и съдебното производство.
2. Настоящата директива се прилага при презгранични спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, с изключение на въпроси, свързани с права и задължения, с които страните не могат свободно да се разпореждат според съответното приложимо право. В частност, тя не обхваща данъчни, митнически или административни въпроси, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт („acta iure imperii“).
3. В настоящата директива понятието „държава-членка“ означава държавите-членки с изключение на Дания.

Член 2
Презгранични спорове
1. За целите на настоящата директива презграничен спор е спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:
а) страните се съгласяват да използват медиация след възникването на спора;
б) медиацията е разпоредена от съд;
в) съгласно националното законодателство възниква задължение да се използва медиация; или
г) към страните е отправена покана по смисъла на член 5.
2. Независимо от параграф 1, за целите на членове 7 и 8 презграничен е и този спор, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава-членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в параграф 1, букви а), б) или в).
3. За целите на параграфи 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

Член 3
Определения
За целите на настоящата директива се използват следните определения:
а) „медиация“ означава структурирана процедура, независимо от нейното наименование или начина на позоваване, при която две или повече спорещи страни се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат споразумение за разрешаване на спора между тях с помощта на медиатор. Тази процедура може да бъде започната от страните, предложена или разпоредена от съд, или предвидена от законодателството на държава-членка. Понятието включва медиация, осъществявана от съдия, който не участва в съдебно производство, отнасящо се до въпросния спор. То изключва опитите от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в хода на съдебно производство по този спор.
б) „медиатор“ означава трето лице, което е помолено да осъществи медиация по ефективен, безпристрастен и компетентен начин, независимо от наименованието или професията на това трето лице в съответната държава-членка и от начина, по който третото лице е посочено или от него е поискано да осъществи медиация.

Член 4
Гарантиране на качеството на медиацията
1. Държавите-членки насърчават по всякакви начини, които считат за подходящи, разработването и спазването на доброволни кодекси за поведение от медиаторите и организациите, предоставящи услуги по медиация, както и на други механизми за ефективен контрол на качеството във връзка с предоставянето на услуги по медиация.
2. Държавите-членки насърчават първоначалното и допълнителното обучение на медиатори с цел да се гарантира, че медиацията се осъществява по ефективен, безпристрастен и компетентен начин по отношение на страните.

Член 5
Насочване към медиация
1. Съдът, сезиран с делото, може, ако е уместно и като отчита всички обстоятелства по делото, да прикани страните да използват медиация за уреждане на спора. Съдът може също така да прикани страните да присъстват на информационна среща относно използването на медиацията, ако такива срещи се провеждат и са лесно достъпни.
L 136/6 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.5.2008 г.
2. Настоящата директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, съгласно които медиацията е задължителна или подлежи на стимули или санкции, преди или след започване на съдебното производство, при условие че съответното законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.

Член 6
Изпълняемост на споразумения, постигнати чрез медиация
1. Държавите-членки гарантират възможността страните или една от страните, с изричното съгласие на останалите, да поискат да се придаде изпълнителна сила на съдържанието на постигнато в резултат на медиация писмено споразумение. На съдържанието на такова споразумение се придава изпълнителна сила, освен ако съдържанието на споразумението не противоречи на законодателството на държавата-членка, в която е направено искането, или законодателството на същата държава-членка не предвижда неговата изпълняемост.
2. На съдържанието на споразумението може да се придаде изпълнителна сила от съд или друг компетентен орган посредством съдебно решение или друг акт , съставен или
3. заверен от лице, натоварено от държавата с такива функции, в съответствие със законодателството на държавата-членка, в която е направено искането.
4. Държавите-членки уведомяват Комисията за съдилищата или другите органи, компетентни да приемат молби съгласно параграфи 1 и 2.
5. Никоя от разпоредбите в настоящия член не засяга приложимите норми за признаване и изпълнение в друга държава-членка на споразумение, на което е придадена изпълнителна сила в съответствие с параграф 1.

Член 7
Поверителен характер на медиацията
1. Предвид обстоятелството, че медиацията следва да се провежда при условията на поверителност, държавите-членки гарантират, че освен ако страните не са договорили друго, нито медиаторите, нито лицата, участващи в провеждането на процедурата по медиация, са длъжни да дават свидетелски показания в хода на граждански и търговски съдебни производства или арбитраж относно информация, произтичаща или свързана с процедура по медиация, освен:
а) когато това е необходимо поради първостепенни съображения, свързани с обществения ред на съответната държава-членка, по-специално когато трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическа неприкосновеност на определено лице; или
б) когато разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането или изпълнението на същото споразумение.
2. Никоя от разпоредбите на параграф 1 не възпрепятства държавите-членки да прилагат по-строги мерки за защита на поверителния характер на медиацията.

Член 8
Последици от медиацията за давностните срокове
1. Държавите-членки гарантират, че страните, които избират медиацията в опит да разрешат спор, няма да бъдат възпрепятствани впоследствие да образуват съдебно производство или арбитраж във връзка със същия спор поради изтичането на давностни срокове в хода на процедурата по медиация.
2. Параграф 1 не засяга разпоредби относно давностните срокове в международни споразумения, по които държавите-членки са страни.

Член 9
Информация за обществеността
Държавите-членки насърчават по всякакви начини, които считат за подходящи, и по- специално чрез Интернет, информирането на обществеността относно начините за свързване с медиатори и организации, предоставящи услуги по медиация.

Член 10
Информация за компетентни съдилища и органи
Комисията осигурява по всякакви подходящи начини обществен достъп до информацията за компетентните съдилища или органи, която държавите-членки съобщават съгласно член 6, параграф 3.

Член 11
Преразглеждане
Не по-късно от 21 май 2016 г., Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива. Докладът следва да разглежда развитието на медиацията в рамките на Европейския съюз и въздействието на настоящата директива в държавите-членки. При необходимост докладът се съпровожда от предложения за изменение на настоящата директива. 24.5.2008 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 136/7

Член 12
Транспониране
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 21 май 2011 г., с изключение на член 10, за който срокът е 21 ноември 2010 г. най-късно. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 13
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 21 май 2008 година.
За Европейския парламент
Председател
H.-G. PÖTTERING
За Съвета
Председател
J. LENARČIČ
L 136/8 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.5.2008 г.

supplemented, SG No. 86/24.10.2006, supplemented, SG No. 9/28.01.2011, amended and supplemented, SG No. 27/1.04.2011

Chapter One
GENERAL DISPOSITIONS


Scope of Application

Article 1. This Act regulates the relationships associated with mediation as an alternative method of resolution of legal and non-legal disputes.

Notion of Mediation

Article 2. Mediation is a voluntary and confidential procedure for out-of-court resolution of disputes, whereby a third party mediator assists the disputants in reaching a settlement.

Subject of Mediation

Article 3. (1) (Supplemented, SG No. 27/2011) Subject of mediation may be civil, commercial, labour, family and administrative disputes related to consumer rights, and other disputes between natural and/or legal persons, including when they are cross-border disputes.

(2) Mediation shall furthermore be conducted in the cases provided for in the Criminal Procedure Code.

(3) Mediation shall not be conducted if a law or another statutory instrument provides for another procedure for conclusion of an agreement.

Organization of Mediation

Article 4. Mediation shall be implemented by natural persons. Such persons may associate for the purpose of implementing of the activity. No persons performing functions of administration of justice in the judiciary system may carry out mediation activities.

Chapter Two
PRINCIPLES OF MEDIATION
Voluntary Recourse and Equal Treatment

Article 5. The parties shall have equal opportunities to participate in a mediation process. They shall participate in the process of their own free will and may withdraw at any time.

Neutrality and Impartiality

Article 6. (1) A mediator shall not display partiality and shall not impose a resolution of the dispute.

(2) Within a mediation process, all questions shall be resolved by mutual agreement between the parties.

Confidentiality

Article 7. (1) (Previous Article 7, SG No. 27/2011) Discussions in connection with the dispute shall be confidential. The participants in a mediation process shall be bound by the obligation to respect the confidentiality of all circumstances, facts and documents as have come to the knowledge thereof in the course of the process.

(2) (New, SG No. 27/2011) Mediators may not be interrogated as witnesses regarding circumstances which have been confided to them by mediation participants and which are relevant to the resolution of the dispute that is the subject of the mediation, unless having received the explicit consent of the confiding party.

(3) (New, SG No. 27/2011) An exception to mediation confidentiality is allowed where:

1. this is necessary for the purposes of criminal proceedings or in relation to the protection of public order;

2. this is required in order to ensure the protection of the best interests of children or to prevent harm to the physical or psychological integrity of a person; or

3. disclosure of the content of the agreement resulting from mediation is necessary in order to implement or enforce that agreement.

Chapter Three
LEGAL STATUS OF MEDIATOR
General Eligibility Requirements

Article 8. (Amended, SG No. 86/2006) A mediator may be only a legally capable person who meets the following requirements:

1. has not been convicted for criminal offenses at public law;

2. has successfully undergone a course for mediators

3. has not been deprived of the right to exercise a profession or conduct an activity;

4. (Supplemented, SG No. 9/2011) has a permit for long-term or permanent residence in the Republic of Bulgaria, in the event the person is a foreign national;

5. has been entered in the Uniform Register of Mediators with the Minister of Justice

(2) (Effective as from the date of entry into force of the Treaty concerning the Accession of the Republic of Bulgaria to the European Union) The requirement under paragraph 1, item 4 does not apply to nationals of member-states of the European Union, the other states from the European Economic Area and Switzerland.

(3) The Minister of Justice shall issue a certificate to the mediator ascertaining his/her entering in the Uniform Register of Mediators.

(4) The Minister of Justice shall approve by issuing an order the organizations which deliver training to mediators. The terms and conditions for their approval, as well as the requirements for mediation training are to be defined in an ordinance of the Minister of Justice.

(5) In the event a person, applying for mediator and an organization, applying to deliver training for mediators, do not meet the statutory requirements, the Minister of Justice shall issue an order to refuse, respectively approve, their entering in the Uniform Register of Mediators. The order may be appealed before the Supreme Administrative Court following the procedure of the Administrative Procedure Code.

Uniform Register of Mediators

Article 8a. (New, SG No. 86/2006) (1) The Minister of Justice creates and maintains the Uniform Register of Mediators

(2) The following is entered in the Uniform Register of Mediators:

1. name, personal identification number (personal number of a foreign national), citizenship, education, profession, additional specialization in the field of mediation, the organization which has trained the mediator, foreign language skills, address and telephone for contacts and number of the mediator;

2. deletion and striking off the mediator;

3. the organization where the mediator was trained

4. changes in the circumstances under Article 8, paragraph 1, item 1, 3 and 4.

(3) The Uniform Register of Mediators is public.

(4) A person entered in the Uniform Register of Mediators shall declare in writing to the Minister of Justice any changes in the circumstances, subject to entering in the Register, within 14 days after they occur.

(5) When a requirement of Article 8, paragraph 1, item 1, 3 and 4 is no longer met, the Minister of Justice issues an order for deletion of the mediator in the Uniform Register of Mediators. The order may be appealed before the Supreme Administrative Court following the procedure of the Administrative Procedure Code.

(6) The procedure for entering in, striking off and deletion from the Uniform Register of Mediators is determined by the ordinance as per Article 8, paragraph 4.

(7) The information under paragraph 2, item 1 concerning the personal identification number (personal number of a foreign national) shall be submitted under the terms and conditions provided for by the Personal Data Protection Act.

Fees

Article 8b. (New, SG No. 86/2006) The Ministry of Justice shall charge a fee for entering in the Uniform Register of Mediators and for approval of organizations which train mediators, to an amount set with a tariff, adopted by the Council of Ministers.

Rules of Mediator Conduct

Article 9. (1) (Supplemented, SG No. 86/2006) A mediator shall act in good faith in compliance with the law, good morals, and the procedural and ethical rules of mediator conduct. These rules shall be determined in the ordinance under Article 8, paragraph 4

(2) A mediator shall accept to conduct the procedure solely if able to guarantee his or her own independence, impartiality and neutrality.

Mediator's Obligations and Liability

Article 10. (1) A mediator may not give legal advice.

(2) During the process, a mediator shall be obligated to comply with the opinion of each of the disputants.

(3) A mediator shall withdraw from the process upon occurrence of any circumstances as would cast doubt on the independence, impartiality and neutrality thereof.

(4) A mediator may not communicate to the other participants in the process any circumstances concerning solely one of the disputants without the consent of the said disputant.

(5) A mediator shall not be liable if the parties fail to reach a settlement.

(6) A mediator shall not be liable for non-performance of the agreement.

Chapter Four
MEDIATION PROCESS
Initiation of Process

 

Article 11. (1) A mediation process shall commence on the initiative of the disputants, with each of the said disputants having the right to propose resolution of the dispute through mediation.

(2) (New, SG No. 27/2011) The beginning of a mediation process shall be the date on which the parties have reached an explicit agreement to commence such a process, and when no explicit agreement is available the beginning of the mediation process shall be the date of the first meeting of all participants with the mediator.

(3) (Renumbered from Paragraph 2, SG No. 27/2011) A proposal for resolution of the dispute through mediation may furthermore be made by the court or another competent authority whereto the dispute has been referred for settlement.

(4) (Renumbered from Paragraph 3, SG No. 27/2011) The consent of the parties to resolution of a possible future dispute therebetween through mediation may furthermore be stipulated as a clause of a contract.

Effect of the mediation process beginning on the limitation period

Article 11a. (New, SG No. 27/2011) No limitation period shall run while the mediation process is ongoing.

Participants

Article 12. (1) A mediation process shall be implemented by one or more mediators selected by the parties.

(2) (Supplemented, SG No. 86/2006) The disputants shall participate in the process personally or through a representative. Authorization shall be made in writing.

(3) Lawyers, as well as well as other specialists, may likewise participate in a mediation process.

Mediator's Steps

Article 13. (1) Prior to conduct of the process, the mediator shall inform the parties of the essence of mediation and of the consequences thereof and shall require the written or oral consent of the said parties to participation.

(2) (Amended, SG No. 27/2011) The mediator shall be obligated to indicate all circumstances as my give rise to reasonable doubt in the parties as to the impartiality and neutrality of the mediator, including the cases when the mediator is a person:

1. who is a spouse or a relative in a direct line to an unlimited degree and collaterally up to and including the fourth degree, or to the third degree of affinity, of any of the parties or their representatives;

2. who lives in de facto marital cohabitation with any party to the dispute that is the subject of the mediation;

3. who has been a representative or an agent of any party to the dispute that is the subject of the mediation;

4. in respect of whom there are other circumstances that cause reasonable doubt as to the mediator's impartiality.

(3) (New, SG No. 27/2011) A mediator shall sign a statement of impartiality for each process which has been assigned to him/her and shall present it to the parties to the dispute. The statement of impartiality shall contain, inter alia, a reference to the circumstances under Paragraph 2.

(4) (Renumbered from Paragraph 3, SG No. 27/2011) In the course of the process, the essence of the dispute shall be clarified, the mutually acceptable options of solutions shall be specified, and the possible framework of an agreement shall be outlined.

(5) (Renumbered from Paragraph 4, SG No. 27/2011) Upon performance of the said steps, the mediator may schedule separate meetings with each of the parties, with due respect for the equal rights thereof to participation in the process.

Grounds for Suspension of Process

Article 14. (1) Mediation shall be suspended:

1. by common agreement between the parties, or at the request of one of the parties;

2. upon the death of the mediator;

3. in the cases provided for in Article 10 (3) herein.

(2) (Supplemented, SG No. 86/2006) If mediation is conducted while a proceeding is pending, the parties shall forthwith inform the competent authority of the suspension of the mediation process.

Grounds for Termination of Process

Article 15. (1) A mediation process shall be terminated:

1. upon reaching a settlement;

2. by mutual agreement between the parties;

3. upon withdrawal of one of the parties;

4. upon the death of a disputant;

5. upon dissolution of a disputant if a legal person.

6. (new, SG No. 27/2011) upon expiration of 6 months from the beginning of the process.

(2) The agreement of the parties to the termination of the dispute must be expressed clearly and unequivocally.

(3) Upon termination of a mediation process, a pending proceeding that has been suspended shall be resumed in accordance with the provisions of the law.

Chapter Five
AGREEMENT
Form and Content

Article 16. (1) (Previous Article 16, supplemented, SG No. 27/2011) The form and content of the agreement shall be determined by the parties. The form may be oral, written, or written with a notarization of the parties' signatures. A written agreement shall state the place and date whereat the said agreement was reached, the names of the parties and the addresses thereof, the points of agreement, the name of the mediator, and the date under Article 11(2) and shall bear the signatures of the parties.

(2) (New, SG No. 27/2011) The parties may include a liability clause in the agreement governing any cases of defaulting on the obligations laid down therein.

Effect of Agreement

Article 17. (1) The agreement shall be binding solely on the disputants and may not be held adverse to any persons who did not participate in the process.

(2) (Amended, SG No. 86/2006) The agreement shall be binding on the parties solely in respect of the points of agreement therebetween.

(3) (New, SG No. 86/2006) Null shall be an agreement which contradicts or evades the law, as well as an agreement which is in conflict with the morals.

Making an agreement enforceable

Article 18. (New, SG No. 27/2011) (1) Any agreement concerning a legal dispute within the meaning of Article 1 of this Act reached in a mediation process shall have the effect of a court settlement and shall be subject to approval by regional courts in Bulgaria.

(2) The competent court shall approve the agreement, once acknowledged by the parties, if it does not contradict the law or the principles of morality. The court shall hear the opinion of the prosecutor, if the latter is involved as a party to the process.

ADDITIONAL PROVISION
(New, SG No. 27/2011)

§ 1. (New, SG No. 27/2011) Within the meaning of this Act, a "cross-border dispute" shall be:

1. One in which at least one of the parties is domiciled or habitually resident in a Member State other than that of any other party on the date on which:

(a) the parties agree to use mediation after the dispute has arisen; or

(b) an invitation is made to the parties by a court to which the case has been referred to the effect that they are to use mediation for resolving the dispute.

2. One in which judicial proceedings or arbitration following mediation between the parties are initiated in a Member State other than that in which the parties were domiciled or habitually resident on the date referred to in paragraph 1.

For the purposes of paragraphs 1 and 2, domicile shall be determined in accordance with Articles 59 and 60 of Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters.

TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS

§ 1a. (Renumbered from § 1, SG No. 27/2011) Within six months after the entry of this Act into force, the Minister of Justice shall adopt mediator training standards, Procedural and Ethical Rules of Mediator Conduct, and shall establish and maintain a Uniform Register of Mediators.

§ 2. The implementation of this Act shall be entrusted to the Minister of Justice.

This Act was passed by the 39th National Assembly on the second day of December in the year two thousand and four, and the Official Seal of the National Assembly has been affixed thereto.

TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS to the Amendment and Supplement Act to the Mediation Act

(SG No. 86/2006)

§ 7. The persons who have been entered in the Uniform Register of Mediators have to ascertain with the due documents before the Ministry of Justice, within 6 months of the coming of this act into effect, that they meet the requirements of Article 8, paragraph 1, item 1, 3 and 4. The same term applies for filing of applications for entering in the Register of Mediators of persons who meet the requirements of Article 8, paragraph 1, item 1 - 4 and who have been trained as mediators in the country or abroad prior to the entering of this act in effect.

§ 8. The Minister of Justice shall issue the ordinance under Article 8, paragraph 4 within three months after the entering of this act in effect.

§ 9. The Council of Ministers shall adopt the tariff under Article 8b within three months after the entering of this act in effect.

§ 10. Paragraph 1 concerning Article 8, paragraph 2 shall enter into effect as of the date of accession of the Republic of Bulgaria to the European Union.

 

ADDITIONAL PROVISION to the Amendment and Supplement Act to the Mediation Act

(SG No. 27/2011)

§ 11. This Act transposes the requirements laid down in Directive 2008/52/EC of the European Parliament and of the Council of 21 May 2008 on certain aspects of mediation in civil and commercial matters (OJ L 136/3, 24.5.2008)

  • image
  • image
  • image
  • image