Материалите за правна рамка в държавите-членки на ЕС са съставени за да се даде обща представа за начина, по който е уредена медиацията в тях към момента на съставянето и не съставлява официална правна информация. Никаква част от тези материали не съставляват и не следва да се третират като правен съвет, консултация или препоръка, тъй като същите може да не са изчерпателни и актуални с оглед евентуални последващи промени в законодателството. Актуалните разпоредби на действащото законодателство на съответна държава-членка са, пулбикуваните в официалния вестник на тази държава.
Разпоредбите на Директива 2008/52/EО се транспонират в проект на Закон за медиацията, който все още е в процес на подготовка (информация от 2011 г.).
Проектът урежда процедурата по медиация в минимална степен (започване, прекратяване, отказ от страна на медиатора, основни принципи на процеса на медиация, изисквания към формата и съдържанието на спогодбата, поверителност, организация на процедурата).
Останалите аспекти на процедурата по медиация ще бъдат уредени в други нормативни актове като Търговския закон, Гражданския процесуален кодекс, Гражданския кодекс на Закона за адвокатурата и нотариалните правила.
Разпоредбите на закона, които излизат извън изискванията на директивата или могат да бъдат определени като специфични за чешкото право, са:
1) Законът урежда само дейността на акредитираните медиатори (вписани в Регистъра на медиаторите) при ненаказателни дела. Това не пречи на други лица да предоставят други сходни на медиация услуги; държавата гарантира качеството и компетентността на само на акредитираните медиатори.
2) Законът разделя акредитираните медиатори в 2 категории:
- Медиатори - адвокати, които попадат под наблюдението на Чешката адвокатска колегия (CBA);
- Акредитирани медиатори, които попадат под надзора на Министерството на правосъдието.
3) Медиатор, който се желае да се специализира по семейна медиация, преминава специален изпит и тази квалификация се отразява в Регистъра на медиаторите.
4) Съдът може да разпореди първа тричасова среща с медиатор и за тази цел временно да спре производство най-много за 3 месеца:
а. На тази първа среща медиаторът информира страните за възможностите на медиацията;
б. Разходите на задължителната среща се считат за разноски по делото и се заплащат от страните. Размерът на разходите е фиксиран, както и продължителността на срещата (3 часа;
в. Самият процес на медиацията е напълно доброволен и страните по спора могат да сключат договор с медиатора и да уговорят цената за неговите услуги;
г. Само медиатори - адвокати могат да бъдат назначавани за тази задължителна първа среща;
д. Страните по спора трябва да изберат медиатор - адвокат от Регистъра, а ако не се договорят, съдът го назначава.
5) Медиаторът (независимо дали е адвокат или не) не може да предоставя правни услуги на страните по спора. Произнасянето на неговото правно становище не се счита за предоставяне на правно обслужване.
6) Съдържанието на писмено постигнатата спогодба чрез медиация получава изпълнителна сила чрез подготвянето на споразумение под формата на нотариално заварено изрично заявено съгласие или чрез съдебно одобрение.Когато няма съдебно производство, споразумението може да бъде одобрено чрез окончателно (необжалваемо) решение на съда.
7) Гражданин на друга държава-членка (или друго физическо лице с качеството на гражданин на държава-членка на ЕС) може да упражнява медиация временно или по конкретен случай като гост-медиатор. Гост-медиаторът трябва да прилага чешкия Закон за медиацията:
а. Министерството на правосъдието записва гост-медиатора в Регистъра ( необходим е документ, доказващ, че гостуващият медиатор е правоспособен медиатор в съответствие със законите на другата държава членка);
б. Гост-медиаторът получава правото да води процедури по медиация, след като представи необходимите документи в Министерството на правосъдието.
There is no primary legislation for mediation in England, Scotland or Northern Ireland. The development of mediation is due to spontaneous growth, some court auxiliary schemes, some Government statements and encouragement and incentives promoted by court judgments, principally in relation to the award of costs.
Regarding the Mediation Directive 2008/52 the Ministry of Justice (ex-Lord Chancellor’s Department) confirms that the Directive will only apply to cross-border disputes within the EU.
How the Directive shall apply:
Art. 4 - Quality control and training. The Government does not consider it necessary to introduce any measures for training or codes of conduct since private organisations and court annexed schemes both insist on this for candidates for inclusion in their lists. The lone mediator is thus not controlled.
Art. 5 - Encouragement of mediation by courts. Advice on appropriate dispute resolution is a professional duty. There is a general disposition by judges to encourage mediation in civil and commercial cases. In divorce cases the standard procedure is to invite, but not to force, parties to attend an ADR information session in the early stages of matrimonial proceedings. The principal incentive in civil and commercial cases (but not divorce) is the possible denial of the award of costs to a victorious but uncooperative party. There is a court assisted scheme for mediation for small claims of up to £5000.
Art. 6 - Enforcement of agreements reached in mediation. Revisions to English Civil Procedure Rules effective from 6 April 2011. Mediation settlement enforcement order (MSEO) requires explicit consent of the parties and application to court. CPR Pt 23 where proceedings are pending, CPR Pt 8 where there are no proceedings. Practice Direction 78, Rule 78.24 applies European Order for Payment which allows court vetting of relief sought (arts. 8 & 10, Reg 1896/2006), no exequatur.
Art. 7 - Confidentiality. The Directive does not address confidentiality, but the privilege of a mediator not to be compelled to testify on matters learnt during a mediation. Case of Farm Assist v DEFRA [2009] could be at variance with Directive, but in EU cases judge would apply overriding considerations of public policy as in Directive. CPR 5.4C ensures that MSEO documents cannot be disclosed to third party.
Art. 8 - Limitation periods. An amendment has been introduced for cross-border mediations suspending for the period of the mediation, plus eight weeks for reactivation, any final limitation date. For UK disputes, parties must either agree extension or one party must file protective claim.
The Ministry of Justice has made clear its strong endorsement of mediation for purposes of allocation of scarce resources. This has been emphasised in various reports on the civil justice system, and first became a significant feature of Government policy with the “ADR Statement” by the Prime Minister in 2003, now the “Dispute Resolution Commitment” which requires all public contracting entities to be “pro-active” in using “effective, proportionate and appropriate forms of Dispute Resolution”.