Медиацията е подходяща, когато страните имат нужда от решение и желаят да договарят.

Примерни критерии

Доброволност, способност за вземане на решения (автономия)

• Участието на страната в евентуална процедура по Медиация не се насилват или налагат чрез заплаха от другата страна или трето лице;
• Страната може да разбира и обработва информация;
• Страната е в състояние да взема решения и да се придържа към тях (няма физически или душевни заболявания/недъзи, които да я възпрепятстват, има пълномощия за вземане не решение, не упорства за получаването на решение от съд, няма случаи в миналото на неизпълнение на постигната договореност или на съдебно решение).

Комуникация

• Има очевидни недоразумения в комуникацията;
• Страните са обидени, агресивни, избягват директна комуникация с другата страна;
• Отношенията са твърде емоционални;
• Засегнати са много хора.

Отношения

• Взаимоотношенията между страните са обтегнати, но трябва да продължат /напр. поради това, че живеят заедно, работят заедно, имат общо дете, общ имот, и т.н./;
• Страните желаят отношенията им да продължат.

Интереси на страните

• Необходимо е бързо решение на спора;
• Страните са заинтересовани да запазят контрол върху изхода от спора;
• Страните държат на репутацията си;
• Поверителността е важна;
• Има нужда и стремеж към трайни решения;
• Отношенията са важни и трябва да продължат по някакъв начин;
• Има стремеж да се намали неблагоприятния ефект на спора върху отношенията, или върху търговски или други дейности.

Предистория на спора

• Спорещите страни са водили преговори добросъвестно, но безизходното положение все още съществува;
• Нито една от страните не е предявила нереалистични искания или заела нереалистични позиции;
• Страна е изразила не реалистични искания или заела нереалистични позиции поради емоционални причини.

Особености на спора

• Налице е празнота в закона;
• Правните въпроси съдържат риск и е трудно да бъдат решени;
• Налице са много въпроси за разрешаване/множество искове;
• Търси се на кого принадлежи правото;
• Ясно е на кого принадлежи правото, но се оспорват суми.

Въпросът кои случаи са подходящи за Медиация зависи от компетентността на Медиатора и вида на прилаганата Медиация.

Общо правило: Когато страните не са готови да търсят решение, когато не виждат необходимост да търсят решение или когато поне една от страните настоява конфликтът да се разреши единствено чрез налагане на собствената й позиция, не е подходящо използването на Медиация. Посочените по-долу примери са условни, тъй като в много от тях привидната пречка може да бъде преодоляна в хода на Медиацията.

Примерни критерии

Особености в страните

• Една от страните настоява да функционира при условията на „игра с нулев резултат” и настоява да получи „справедливост” или „възмездие” от съда;
• Има данни за заплахи или насилие между страните и страните на са в състояние да осъзнаят това дори с помощта на Медиатора.

Необходимост от произнасяне от съда

• Необходимо е пресичане на бъдещи подобни действия със съдебен акт - в случаи на насилие, и т.н. и страните не могат или не желаят да спазват постигнато споразумение за това;
• Необходимо е публично огласяване на резултата с оглед защита репутацията на страната;
• Необходима е юридическо тълкуване по случая;
• Засегнат е преимуществено обществен интерес.

Директивата за Медиацията обръща специално внимание на връзката между Медиацията и съдебното производство. На първо място, в член 1 от Директивата е посочено, че нейната цел е „да насърчи приятелското уреждане на спорове посредством насърчаване използването на Медиация и осигуряване на балансирано съотношение между Медиацията и съдебното производство ”. Освен това, член 5 от Директивата предвижда, че „Съдът, сезиран с делото, може, ако е уместно и като отчита всички обстоятелства по делото, да прикани страните да използват Медиация за уреждане на спора. Съдът може също така да прикани страните да присъстват на информационна среща относно използването на Медиацията, ако такива срещи се провеждат и са лесно достъпни.”

Програма или правила за АРС на съда, разглеждащ делото
На първо място, когато се обмисля Медиация, е разумно да се направи проверка дали съдът, пред който е висящо делото, има собствена програма за АРС или свързана със съда схема за Медиация (когато Медиацията се провежда от външно лице). Ако съществува такава програма за Медиация, най-често би било полезно за страните да я използват. За тази цел е необходимо да се провери:

• какви са общите правила за процедурата по Медиация, по-специално задълженията на Медиатора и страните по тази процедура (напр. поверителност);
• как да бъде насочен случай към програмата за Медиация;
• кои са Медиаторите;
• могат ли страните да изберат Медиатор;
• кога и къде може да се води Медиация;
• какви са таксите, свързани с процедурата;
• какъв би могъл да е ефектът от спогодбата и ще бъде ли необходимо допълнително одобрение от съда;
• как споразумението може да стане изпълнимо.

Условия и срокове за Медиация в рамките на висящо съдебно производство
Когато започвате Медиация по случай, разглеждан от съд, е важно да вземете предвид, че:

• процесуалните срокове във висящото производство обичайно не се засягат от образуваното производство по Медиация, което означава, че те трябва да бъдат спазвани;
• делото може да бъде отложено или спряно от съда за определен период (което трябва да бъде проверено в законодателството, уреждащо съдебното производство в съответната държава), за да бъде дадена възможност за провеждането на Медиацията; в някои правни системи страните може да имат право да изберат дали да използват Медиация между две съдебни заседания, да отложат делото или да го спрат, докато в други правни системи само съдът може да се произнася по тези въпроси.

Информационни изисквания
След приключването на Медиацията може да се окаже необходимо или задължително, (в зависимост от изискванията на приложимото право) да бъде информиран съдът относно изхода от Медиацията – дали тя е довела до спогодба, частична спогодба или не е била постигната спогодба. Изходът от Медиацията би се отразил на начина, по който съдът ще продължи със съдебното производство – дали и как ще продължи същото или ще бъде прекратено.

Информирането на съда за изхода от Медиацията обичайно е задължение на страните и техните адвокати.

За да бъдат защитени интересите на страните след Медиация, е важно да се вземат предвид изискванията на приложимия процесуален закон – в някои правни системи съдът би могъл да прекрати делото, ако страните не се върнат в съдебна зала в определен срок след Медиацията, в други – във всички случаи страните са задължени да представят пред съда резултата от тяхната Медиация.

Как висящия съдебен спор би засегнал избора на място за Медиация
Изборът на подходящо място за Медиация може да бъде засегнат от съществуването на висящ съдебен спор относно случая, който ще бъде медииран. Много често разумният избор на място за провеждане на Медиацията е държавата, където се провежда съдебното производство. Няма пречки обаче да бъде проведена Медиация в друга държава. В такъв случай е важно да бъде избрано приложимо право или да се вземе предвид кое право ще бъде приложимо спрямо процедурата по Медиация и нейните последици.
При наличието на висящ процес следва да се вземат предвид процесуалните срокове и изисквания, както и условията за изпълнимост на споразумението.

Информация за Медиатор в дадена държава може да бъде намерена в списъци или регистри, поддържани от министерство на правосъдието, съдилища, в търговските камари, посолствата или сдруженията на Медиаторите в съответната държава. Обикновено такъв тип информация е налична и в интернет.

• Полезни критерии при избора на Медиатор биха били:
• Репутация на Медиатора, евентуална специализация в областта на съответния спор;
• Съображения относно националността (напр. дали страните биха предпочели Медиатор, чиято националност е различна от тази на всяка от тях, или коМедиатори – напр. по един с гражданството на една от страните);
• Съображения по отношение на мястото – дали страните биха предпочели Медиаторът/ите да пътуват до държавата по обичайно местопребиваване на едната или на двете страни или страните биха пътували до мястото, където Медиаторът/Медиаторската организация осъществява дейност;
• Икономичност – избор на вариант с по-малко пътни или други разноски във връзка с Медиацията;
• Правилата за Медиация, които Медиаторът ще съблюдава (особено по отношение на поверителността, давностните срокове, изпълнителната сила, други гаранции за правата на страните);
• Компетентността и квалификацията на Медиатора;
• Такси;
• Допълнителни предлагани услуги, напр. превод и т.н.

Къде ще се проведе Медиацията
При трансгранична Медиация, по-специално когато страните са с обичайно местопребиваване или място на дейност в различни държави, изборът на място за провеждане на Медиацията, което е удобно и за двете страни, може да се окаже предизвикателство.

Основни варианти по отношение на избора на място са:

• Медиацията да бъде проведена в държавата на една от страните;
• Общи срещи по Медиация да бъдат провеждани в държавата на всяка страна последователно;
• Отделни срещи по Медиация да бъдат провеждани с всяка от страните в нейната собствена държава (совалкова Медиация);
• Медиацията да бъде проведена в трета държава – напр. държавата на Медиатора/Медиаторската организация;
• Он-лайн Медиация.

Във всеки от горните случаи, срещите по Медиация на място могат да бъдат комбинирани с телеконференция и други средства за дистанционна комуникация, напр. адвокати или една от страните може да участват дистанционно.

Най-чести съображения при избора на място на Медиация са:

Психологически въпроси

Тъй като един от основните принципи на Медиацията е неутралността, Медиацията често се провежда на неутрална територия – напр. в помещенията на Медиаторската организация или в конферентна зала, наета специално за случая.
Има обаче изключителни случаи, при които една от страните се съгласява с Медиация, само ако другата страна приеме поканата за провеждане на Медиацията на територията на канещата страна – като знак за добра воля.

Разходи

Изборът на място на Медиацията е в пряка зависимост от разходите във връзка с него. Страните и техните адвокати следва да положат определени усилия за извършването на предварителна оценка на разходите за Медиация (като извършат проучване или обсъждане с един или повече евентуални Медиаторски организации), за да решат дали за тях е по-добре те да пътуват или Медиаторите да пътуват.

Ако само една от страните пътува до мястото на Медиация (напр. до място, което е в държавата на другата страна), тогава разходите, свързани с това пътуване биха могли да бъдат обсъдени и включени в общия размер на разходите за Медиация и разпределени между страните съобразно тяхното споразумение за разходите. За да балансират пътните разходи страните биха могли да обмислят и варианта за провеждане на срещи по Медиация в държавата на всяка от тях (ако това е разумно с оглед на конкретния случай).

Времева рамка

В трансграничните медиации една от основните нужди е да бъде проведена Медиация по начин, който пести време.

Когато някоя от страните, или и двете страни пътуват до друга държава, срещите по Медиация обикновено се организират по интензивен начин, така че Медиацията да може да приключи за 2-3 дни или в рамките на срока, необходим на страните. Ако се планира само една среща, е добре тя да бъде близо до летището. Ако престоят ще бъде по-продължителен, трябва да бъде избран хотел, който е близо до мястото на провеждане на Медиация, или Медиацията да се провежда в самия хотел.

Най-много време се спестява, когато Медиаторите провеждат совалкова Медиация като пътуват до държавата на всяка от страните. Общите срещи обаче често са ключова част от Медиацията и е полезно да има поне една обща среща, на която да присъстват и двете страни.

Използването на телеконферентна връзка, електронни писма и други форми на дистанционна комуникация е най-спестяващият време подход. Поради това, когато спестяването на време е приоритет за страните, си заслужава да се обмисли такава форма на комуникация. Електронните писма са се доказали като полезен инструмент и за изясняване и фокусиране върху важните въпроси между срещите по Медиация.

Висящи съдебни или арбитражни производства

Когато Медиацията се провежда в държава, различна от държавата на висящото съдебно или арбитражно производство, трябва да се осигури спогодбата да бъде сключена в такава форма и с такова съдържание, така, че да може да бъде одобрена от съда и да бъде изпълнима, ако страните имат нужда тя да има изпълнителна сила.

Приложимо право

Мястото на провеждане на Медиация може да окаже влияние върху условията за провеждане на Медиацията и в някои случаи – върху спогодбата и последствията от нея. Напр. ако Медиацията се провежда в държавата на Медиаторската организация, при липса на разпоредба за избора на приложимо право в споразумението за Медиация, Медиацията най-вероятно ще бъде проведена в съответствие с правото на държавата на Медиаторската организация съгласно Регламента Рим I.

Необичайни места

Кафене, бар, конферентни зали на летището.

За да бъдат изпълнени завишените изисквания за спестяване на време и средства при трансгранична Медиация, могат да бъдат използвани по-гъвкави форми и места за провеждане на Медиация.

Най-важното правило при многоезична Медиация е страните да имат възможност свободно да се изразяват и изцяло да разбират другите. Това означава, че те следва или да говорят един общ език (достатъчно свободно), или да използват превод. Полезно е Медиаторът да разбира езиците на всички страни, но това не е определещо условие за една успешна Медиация.

За да се осигури възможност за всички страни да участват равностойно в обсъжданията в Медиацията, в много случаи е препоръчително да се използва превод – напр. ако една от страните не говори свободно езика, използван в Медиацията. Ако се използва превод, е важно Медиаторът да осигури всеки участник в Медиацията да може свободно да изрази своите мисли и участниците, които говорят, да бъдат чути и разбрани от другите участници.

Страни и Медиатори
За да бъде преодолян успешно проблема с разстоянието, трансграничната Медиация би могла да бъде провеждана в различни форми, подходящи за нуждите на страните.

• Совалковата Медиация, при която Медиаторът се среща поотделно с всяка от страните в нейната собствена държава, е допустим вариант. Страните могат да се съберат за обща заключителна среща за обсъждане и сключване на спогодба.
• Възможно е едната от страните присъства лично, а другата да участва чрез теле- или видеоконферентна връзка.

Личното участие на страните при Медиацията е от съществено значение, тъй като те най-добре познават своите интереси, които подлежат на обсъждане в Медиацията и са база за спогодба. Това важи в особена степен при спорове между физически лица, напр. семейни спорове. По търговски спорове ролята на главния изпълнителен директор или друг законен представител на дружеството също е важна. В много случаи обаче адвокатите на дружеството биха могли да допринесат за уреждането в същата степен като който и да е друг представител на дружеството.

При трансграничната Медиация е възможно комбинирането на различни форми за участие – на живо, чрез дистанционна комуникация или Он-лайн Медиация.

Адвокатите и другите консултанти
Адвокатите са много важни участници в трансграничната Медиация, особено когато трансграничната Медиация включва по-сложни правни въпроси, които трябва да бъдат взети предвид.

Консултация с адвокат в Медиацията е необходима най-малко относно приложимото право, последиците на спогодбата и изпълнимостта й
Адвокатите могат да присъстват на срещите по Медиация лично или чрез телеконферентна връзка или да консултират страните по телефона по време на срещите или в почивки. Те могат и да дават съвети на страните във времето между срещите. Възможно е и да бъде провеждана Медиация само с адвокати, особено в случай, че страни по Медиацията са юридически лица.

Неутрални експерти
Използването на неутрални експерти е отворен вариант в Медиацията, ако страните се нуждаят от експертно становище по технически, счетоводни, финансови или други въпроси, които изискват специална квалификация.

Преводачи
Помощта на преводачи в Медиацията по трансгранични случаи е много важна. Общото правило е, че всеки в Медиацията трябва да е в състояние свободно да изрази мнението си на езика, на който той се чувства най-удобно. Винаги е за предпочитане да има преводачи, освен ако всички страни изрично заявят, че свободно говорят един и същи език.

Споразумението за Медиация представлява договор за предоставяне на услуги. Медиаторът се задължава да положи максимални усилия, за да улесни комуникацията между спорещите страни и да им помогне да постигнат свое собствено споразумение, с което се разрешава техния конфликт. Страните са длъжни да заплатят предоставените услуги (освен ако таксите се заплащат от трети лица (напр. държавата и НПО).

Основните функции на споразумението за Медиация са: да закрепи съгласието на страните да участват в Медиация и да предостави на страните ключовата информация, необходима за участието им в процедурата по Медиация.

Правната регламентация на споразумението за Медиация е различна в различните държави, а много често липсва изрична регламентация.

Независимо от това е налице висока степен на международно стандартизиране на съдържанието на този договор.

Обичайно основните въпроси, предмет на регулация в споразумението за Медиация, са:

• Ролята на Медиатора (ите) и страните и целта на процедурата.
• Страните в процеса и тяхното съгласие да участват в Медиация съгласно условията на приложимите правила (обичайно правилника на Медиаторската организация или приложимите стандарти) и приложимото право.
• Принципите на Медиацията: неутралност и безпристрастност на Медиатора, задължение на страните да заплатят уговорените такси за Медиация и др.
• Процедура по Медиация:

- Общи принципи: доброволно участие на страните (и право да се оттеглят от процеса), равенство, поверителност.
- Етапи: общи и индивидуални срещи, времева рамка, почивки, прекратяване на Медиацията, включително при изтичане на срок, определен от страните.
- Задължения на Медиатора: неутралност и безпристрастност, функции.
- Отговорност.
- Задължения на страните: добросъвестно участие, задължително уважение, спазване на уговорения график, правила и насоки от Медиатора.

• Използване на правни консултации
• Такси за Медиация
• Дата и подпис на страните и Медиатора/ите.

Адвокатите обикновено не подписват споразумението за Медиация, с изключение на случаите, когато участват като представители на страната и страната не присъства на Медиацията. Въпреки това, въпросът дали адвокатите подписват или не споразумението за Медиация се урежда от правилата, приложими спрямо Медиацията (напр. тези на Медиаторската организация). Препоръчително е, подобно на изискванията в някои правни системи, адвокатите да подпишат декларация за поверителност, за да се гарантира спазването на поверителността на процедурата от всички участници.

При трансграничните случаи е много важно да бъде определено правото, приложимо към споразумението за Медиация (lex contractus), тъй като то урежда правата и задълженията на страните и Медиатора в процедурата и предоставя уредба на въпроси, които не са изрично предвидени в споразумението за Медиация. (напр. професионална отговорност на Медиатора, спиране на давностните срокове по време на Медиация, изключения от поверителността и т.н.).

Инструментът на международното частно право, който помага да се определи приложимото право в договорните отношения е Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения , известен още като Регламент Рим I (оттук нататък наричан РР I).

Определянето на приложимото право при Медиация с международен елемент се извършва въз основа на Регламента Рим I

• Медиация между търговци
• При липса на клауза за избор на право, приложимото право към споразумението за Медиация е правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на доставчика на услуги (член 4.1 от РР I), т.е. на Медиатора или Медиаторската организация. Когато е ясно от всички обстоятелства по случая, че договорът явно е свързан в по-голяма степен с друга държава, се прилага правото на тази друга държава. (член 4.3 от РР I).
• Медиация между лица с еднакво обичайно местопребиваване

- ако споразумението за Медиация отговаря на изискванията за потребителски договор съгласно РР I, се прилага правото по обичайното местопребиваване на страните (в качеството им на потребители) (член 6.1 от РР I).
- ако споразумението за Медиация не може да бъде считано за потребителски договор, се прилага общото правило на член 4.1 b от РР I, т.е. приложимо е правото на държавата, където се намира обичайното местопребиваване на доставчика на услуги, т.е. Медиатора или Медиаторската организация.

• Медиация между лица с различно обичайно местопребиваване

Двама съпрузи, които са граждани съответно на Гърция и Германия и които са живели заедно в Гърция, са се разделили преди 2 години. Понастоящем съпругата, която е гражданка на Германия, живее в Германия, а съпругът, който е с гръцко гражданство – в Гърция. Те отправят своя случай към екип от Медиатори, включващ гръцки и германски Медиатор.

При потребителски договор
Както е посочено по-горе, ако споразумението за Медиация е потребителски договор, обичайното местопребиваване на страните определя приложимото право.

С оглед на усложненията, свързани със случаи, в които потребителите нямат общо обичайно местопребиваване, е препоръчително тези страни да избират право измежду правните системи на държавите, в които е тяхното обичайно местопребиваване.

Непотребителски договор
Ако споразумението за Медиация не може да бъде разглеждано като потребителски договор, приложимо е правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на доставчика на услуги (т.е. Медиатора) (член 4.1 b) от РР I. Ако двамата Медиатори имат обичайно местопребиваване в различни държави, lex contractus е правото на държавата, с която е най-тясно свързан договорът (член 4.4 от РР I).

Ако цялата Медиация се провежда в една единствена държава (например, Германия) се прилага правото на тази държава.

Ако Медиацията обаче се провежда с помощта на видео или телеконферентна връзка, или комуникация по интернет, или в случай на непряка („совалкова”) Медиация със съпрузите в техните съответни държави, ще е много трудно да се определи „най-тясно свързаното” право. Поради това, в такива случаи е силно препоръчително да се включи клауза за избор на право в споразумението за Медиация.

Рамка съгласно Директивата за Медиацията
Съгласно Директивата за Медиацията, ролята на съдията в Медиацията е в следните насоки:

• член 3 (a). Определение. Медиацията може да бъде „предложена или разпоредена от съд”. Медиацията може да бъде „осъществявана от съдия, който не участва в съдебно производство, отнасящо се до въпросния спор. То изключва опитите от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в хода на съдебно производство по този спор.”
• член 5. Насочване към Медиация. Съдът, сезиран с делото, може, ако е уместно и като отчита всички обстоятелства по делото, да прикани страните да използват Медиация за уреждане на спора. Съдът може също така да прикани страните да присъстват на информационна среща относно използването на Медиацията, ако такива срещи се провеждат и са лесно достъпни.
• Съображение 13. Съгласно националното право следва да е възможно съдилищата да определят срокове за процедурата по Медиация.
• член 6 (2). Изпълнителна сила. На съдържанието на споразумението може да се придаде изпълнителна сила от съд (или друг компетентен орган) посредством съдебно решение или друг автентичен акт, в съответствие със законодателството на държавата-членка, в която е направено искането.

Специфични функции на съдията при препращането
В зависимост от уредбата в съответната държава функциите на съдията могат да варират според степента на позволената активност на съдията при препращането. Съдията може да:

• преценява доколко е подходяща Медиацията за всеки конкретен случай – когато разглежда делото или по-късно, в съдебна зала, където отношението на страните и на адвокатите също може да бъде взето предвид;
• спомене варианта за Медиация – съдиите могат да споменат конкретна съдебна програма за Медиация, ако такава съществува в техния съд или Медиацията като цяло. Обикновено съдиите правят това в своята първоначална писмена комуникация със страните съгласно предвиденото в процесуалното законодателство на тяхната държава, както и в съдебна зала – в първото съдебно заседание или в което и да е последващо заседание;
• информира страните за предимствата на Медиацията – в практиката е доказано, че чрез посочването на предимствата на Медиацията съдиите имат по-голяма възможност да мотивират страните да използват Медиация;
• обсъди с адвокатите възможностите, предлагани от Медиацията – разговорите с адвокатите и насърчаването на последните да използват Медиацията е много важно, тъй като обичайно те са хората, които решават дали да използват Медиация – в повечето случаи страните биха следвали техния съвет;
• насрочи информационна среща относно Медиацията – с Медиатор или съдебен служител – това би било възможно, когато съществуват специални съдебни правила за препращането или такава възможност е предвидена от приложимото законодателство;
• насрочи дата за Медиация, задължавайки страните да опитат поне една среща по Медиация – само когато тази опция е разрешена от приложимото законодателство или от правилата на съда.
• отрази резултатите от Медиацията в съдебно решение или определение – в съответствие със съответния процесуален закон. Когато постигнат спогодба, съдиите го одобряват, ако са спазени законовите изисквания за това одобрение. Ако страните не постигнат спогодба или постигнат частично споразумение, съдията продължава съдебното производство, разглеждайки нерешените въпроси. Ако страните не се нуждаят от одобрение от съда за подписването на споразумението или не представят споразумението пред съда, съдебното производство се прекратява.

Съдействие от страна на съдията за постигането на спогодба

Съдиите могат да помогнат на страните да постигнат спогодба като провеждат Медиация, само в държави, в които правото предвижда за тях такова правомощие.

Директивата за Медиацията предвижда, че съдията може да осъществява Медиация в случай, че той не участва в съдебно производство, отнасящо се до съответния спор. Поради това се очаква броят държави, където съдиите могат да провеждат Медиация, да се увеличава.

В Медиацията адвокатът действа като консултант, който помага на клиента си да договори решение, което най-добре отговаря на интересите му.

Той може да съдейства в различни форми:

• Да консултира клиента си преди Медиацията или между отделните сесии,
• Да участва в Медиацията заедно с него,
• Да участва вместо клиента си в Медиация (в по-редки случаи, основно при търговски спорове).

За разлика от съдебния процес, където ролята на адвоката е на защитник, който отговаря изцяло за резултата от процеса, тук отговорността за решението е споделена. Решението на практика се взема от клиента, адвокатът е професионалистът, който го съветва за най-добрите начини за защитата на интересите, които клиентът отстоява в Медиацията. Ролята на адвоката може да бъде както водеща – той да провежда преговорите с или без клиента си, така и съпровождаща – на съветник, който се включва при необходимост.

Професионално изпълнената роля на адвоката в Медиацията осигурява не само добро решение за страната, но и е ключова за успешното протичане на Медиацията. По-конкретно в хода на процедурата по Медиация адвокатът съдейства като:

• Информира и съветва клиента си за правата му, силните и слаби страни на случая му.
• Помага на клиента да си изгради реалистична преценка за случая и възможните разрешения, въз основа на фактите, закона, приети стандарти или практики.
• Консултира го при преценка на вариантите за споразумение.
• При приключване на Медиацията адвокатът изготвя или подпомага изготвянето на постигнатата спогодба и осигурява нейната законосъобразност.
• След Медиацията, в случай на висящо дело, адвокатът внася спогодбата за одобрение от съда.
• Когато се наложи, адвокатът може да съдейства за принудителното изпълнение на спогодбата.

При трансгранична Медиация е от особена важност адвокатът да осигури спазването на приложимите изисквания за законосъобразност и изпълнимост на спогодбата

Консултирането с адвокат преди подписването на спогодбата се възприема като важна гаранция за защитата на правата и интересите на страните. Затова е честа практика то да се препоръчва на страните както още в правилата за Медиация на много Медиаторски организации, така и от самите Медиатори по време на процедурата.

• Обхват на задълженията на Медиаторите

Задълженията на Медиатора нямат единна международна уредба, тъй като Медиацията е гъвкава процедура, прилагана във форми, които варират не само в различните държави, но и при различните Медиатори.

Директивата за Медиацията също не предоставя никакви насоки за ролята на Медиатора, определяйки понятието „Медиатор” по най-широкия възможен начин. Съгласно член 3 (b) от Директивата „Медиатор” означава което и да е трето лице, помолено да проведе Медиация по един ефективен, безпристрастен и компетентен начин, независимо от вероизповеданието или професията на това трето лице в съответната държава-членка и независимо от начина, по който третото лице е било назначено или помолено да проведе Медиацията.

Основният акт, който съдържа уредба на задълженията на Медиатора в процедурата по Медиация е доброволен, но широко приет и използван – „Европейския кодекс за поведение на Медиатори http://ec.europa.eu/civiljustice/adr/adr_ec_code_conduct_en.pdf

В държави със законодателство в областта на Медиацията, задълженията на Медиатора обичайно са уредени от това законодателство в най-общи рамки и рядко в подробности. Затова Медиаторите често приемат и използват правила на Медиаторски организации, които съдържат уредба на конкретните задължения на Медиатора в процедурата по Медиация.

При трансгранични случаи първото нещо, което трябва да бъде определено преди започване на Медиацията е именно общото разбиране за Медиацията, както и ролята на Медиатора, и по-специално границите на неговата активност и намеса по отношение на процеса и решението.

• Откриване

Една от ключовите цели на откриването при трансграничната Медиация е адаптирането на подходящ модел на Медиация и в зависимост от нуждите на случая – определяне на ясни правила относно Медиацията, така че всички участници в Медиацията да имат еднакви очаквания от процеса. Това е особено важно, тъй като хората от различни среди могат да имат различен опит с Медиацията и поради това – различни очаквания.

Ако не бъдат решени по време на административната подготовка на процедурата, следните въпроси следва да бъдат обсъдени между Медиатора, страните и техните адвокати.

• Отношение към страните – цели, роли и функции
• Правила за Медиацията – приложимо право, съдържание на споразумението за Медиация, легитимиране и задължения на Медиатора, страните, адвокатите;
• Структура на Медиацията – уточняване на виждането за етапите, приложимост на общите срещи, индивидуалните срещи, совалковата Медиация, частичните и нетипичните срещи (само с един или двама адвокати, с трети лица, които влияят върху Медиацията);
• Времева рамка – график за срещите по Медиация (напр. дали страните предпочитат интензивни срещи по Медиация в няколко последователни дни, за да спестят време или се нуждаят от повече време между срещите по Медиация), срокове (напр. в случай на предстоящо съдебно заседание);
• Справяне с разстоянието – вида дистанционна комуникация, подходящ за страните (ако има такъв) – теле- или видеоконферентна връзка, VOIP, електронни писма; комбинация с лични срещи.

В края на откриването Медиаторът и страните разполагат с подписано споразумение за Медиация (ако такова не е сключено по време на подготвителния етап на Медиацията), съдържащо най-важната част от техните уговорки, включително тяхното устно или писмено съгласие по четирите най-важни въпроса по-горе.

Срещи

• Първа обща среща (възможни са разновидности, напр. без обща среща) – в допълнение към изясняването на спорните и безспорните въпроси, важна цел на първата обща среща при трансграничната Медиация е установяването на реалното влияние на международните и междукултурните фактори.
• Отделни срещи – срещите между Медиатора и всяка от страните поотделно могат да се проведат както на живо, така и онлайн или по телефона. Кореспонденцията с електронни писма между срещите не може да играе ролята на индивидуална среща, но може да бъде отличен начин за изясняване, обособяване, приоритизиране на въпросите по един безопасен и поверителен начин между Медиатора и всяка от страните и т.н. Кореспонденцията по електронна поща между всички участници в Медиацията също е възможна, но може да стане много рискована, тъй като хората са склонни да тълкуват думите на другата страна в електронните писма в негативна светлина, което често увеличава недоразуменията и може дори да влоши конфликта.
• Дали ще се проведе отделна среща или обща среща зависи от културата на провеждане на Медиация, от една страна, и от нуждите на страните, от друга. Отделните срещи позволяват страните да разкрият стратегическите си мисли и очаквания. Общите срещи помагат на страните да разберат гледната точка на другата страна.
• Последващи общи и индивидуални срещи – в трансграничната Медиация времевите ограничения и факторът разстояние оказват влияние върху формата и продължителността на тези срещи.

Приключване

Когато Медиацията приключи без спогодба, е подходящо е да се насрочи телефонен разговор, в който да бъдат преценени промените във вижданията на страните и да бъдат подпомогнати в усилията им да продължат процеса на разрешаване на спора, ако изразят желание за това.

Когато страните постигнат спогодба, независимо дали частично или по всички спорни въпроси, следните въпроси трябва да бъдат обсъдени между тях, техните адвокати и Медиатора:
- изготвяне на споразумението – как, от кого, кога;
- форма – устна, писмена, нотариална; има ли специални изисквания за формата съгласно приложимото право;
- изпълнение – къде, приложимо право.

Спогодбите следва да бъдат написано кратко, точно и недвусмислено. Медиаторите могат да подпомогнат страните при изготвянето на спогодбата им чрез улесняване на процеса на формулирането й без да се намесват по никакъв начин в съдържанието. На практика това се получава, когато Медиаторът технически записва спогодбата като използва изказа на страните.

Тъй като в повечето случаи на трансгранична Медиация или участват адвокати, или са на разположение да консултират по време на процедурата, те също могат да подпомогнат или извършат подготовката на спогодбата. В случаите, в които те изготвят спогодбата е важно да не променят думите на страните и да не добавят въпроси или аспекти, които страните не са обсъждали. В допълнение към това, препоръчително е така изготвяната проекто-спогодба да бъде координирана между адвокатите на двете страни.

Дори когато адвокатите участват в Медиацията лично или консултират страните между срещите, не е необходимо те да изготвят спогодбата.

Във всички случаи е важно преди подписването на спогодбата да се осигури възможност на страните да се консултират с адвокатите си, тъй като отговорността за законосъобразността и действителността й на спогодбата, както и за защитата направата и интересите на всяка от страните, е на самите страни и адвокатите им. .

В каква форма и с какво съдържание следва да бъде спогодбата

Спогодбата е договор, с който страните уреждат спор помежду си. Той може да бъде наименован или ненаименован договор в различните правни системи. При трангранични случаи е много важно да се определи кое право ще се прилага към спогодбата, за да бъдат спазени евентуалните изисквания относно формата, реквизитите и изпълнението й. Приложимото право ще бъде определено отново въз основа на Регламента Рим I. Във всички случаи, за предпочитане е страните да включат клауза за избор на право в спогодбата.
Повечето правни системи дават висока степен на свобода на страните при вземането на решение относно формата и съдържанието на спогодбата им. Както беше посочено, спогодбата може да бъде устна, писмена или с нотариално заверени подписи. Някои законодателства може да съдържат изисквания към задължителните реквизити на спогодбата.
Препоръчително е спогодбата да съдържа конкретни договорености по отношение на задълженията на страните и действията, които те ще предприемат след Медиацията. Специфичните модалитети на изпълнението, като място, време и срокове, условия и начин, следва също да бъдат посочени, за да увеличат възможностите за точно и навременно изпълнение.

Действието и правните последици на спогодбата ще бъдат уредени от правото, приложимо към спогодбата. В повечето законодателства от континенталната правна система, спогодбата ще има правната сила на договор, обвързващ страните, който не може да бъде противопоставян на трети лица, и не може да противоречи на правото и морала.

Директивата за Медиацията изрично задължава държавите-членки да осигурят възможност за придаване на изпълнителна сила на съдържанието на писмената спогодба, постигната в Медиация.
Съдържанието на спогодбата трябва да съответства на изискванията на законодателството на държавата-членка, в която е направено искането за придаване на изпълнителна сила.
При придаването на изпълнителна сила на споразумението ще се прилагат изискванията и процедурите на законодателството на държавата, в която е направено искането.

Какви са условията за признаване на спогодба, на която е придадена изпълнителна сила от една държава-членка от друга държава-членка

Съдържанието на постигнато в резултат на Медиация споразумение, на което е придадена изпълнителна сила в държава-членка, следва да бъде признато и обявено за изпълняемо в останалите държави-членки в съответствие с приложимото право на Общността или националното законодателство. Това може да се осъществи, например, въз основа на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела или Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. (съображение 20 от Директивата за Медиацията)

Регламент (ЕО) № 2201/2003 изрично предвижда, че за да подлежат на изпълнение в друга държава-членка, споразуменията между страните трябва да подлежат на изпълнение в държавата-членка, в която са сключени. Следователно ако съдържанието на споразумение, постигнато в резултат на Медиация по въпрос от семейното право, не подлежи на изпълнение в държавата-членка, където е сключено споразумението и където е подадена молбата за придаване на изпълнителна сила, настоящата Директива не следва да насърчава страните да заобикалят законодателството на тази държава-членка, като постигнат придаване на изпълнителна сила на споразумението си в друга държава-членка. (съображение 21 от Директивата за Медиацията).