Професионалната асоциация на медиаторите в България (ПАМБ) организира своето първо специализирано обучение за алтернативните подходи при решаването на потребителски спорове на 2 юли. Обучението бе структурирано в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 27.03.2007, в която е определена програмата минимум за допълнително обучение по специализирана медиация на сертифицираните медиатори. Организирано с участието на експерти от мрежата на Европейските потребителски центрове в България и от Комисията за защита на потребителите, програмата на обучението включваше основни аспекти, свързани с потребителските спорове, а също така засегна и Директива 2013/11/EС за алтернативно решаване на потребителски спорове
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2013:165:0063:0079:BG:PDF
и Регламент (EС) No 524/2013 относно онлайн решаване на потребителски спорове
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2013:165:0001:0012:BG:PDF
Двата документа са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на 18.6.2013 и са влезли в сила на двадесетия ден от датата на тяхното публикуване, а именно – 8 юли.
Въпреки че приложното поле на тези два взаимносвързани и допълващи се законодателни инструмента обхваща всъщност само част от възможните спорове между бизнеса (на търговците) и физическите лица (на потребителите), очаква се алтернативните способи за решаване на спорове в своята цялост и медиацията в частност да получат силен тласък в развитието си.
Предстоящото транспониране на Директива 2013/11/EС в националните законодателства на държавите членки трябва да приключи до 9 юли 2015. Възникват много въпроси:
- Какво означава “добре функционираща” инфраструктура за алтернативно решаване на спорове? Държавите членки следва да изпълнят своето задължение за улеснен достъп на потребителите до алтернативни процедури, както и да гарантират, че споровете, които попадат в обхвата на Директивата и в които участва търговец, установен на тяхната територия, ще бъдат отнесени към структура за алтернативно решаване на спорове (АРС). Те могат да разчитат включително и на АРС структури, установени в друга държава-членка (регионални, транснационални или паневропейски структури). Това отново извежда на преден план дискусиите за единните стандарти, унифицираните процедури и синхронизираните системи (или синхронизираните “инфраструктури”).
- Какви са индикаторите за „качествена структура за алтернативно решаване на спорове“ – дали това означава институционален капацитет на организацията и физически лица, които работят в нея, с високи експертни умения? Какви се измеренията на тези „високи експертни умени“, на независимостта и на безпристрастността?
- Създаването на единна платформа за онлайн разрешаване на спорове (ОРС) на равнището на Съюза, откъдето жалбите ще се препращат към компетентната да разгледа спора АРС структура, предполага обработка на информацията, за да може информацията за случая да се „трансферира” към специализирания „доставчик на услугата”, т. е към компетентната структура. Да, наличието на качествени структури за АРС из целия Европейски съюз е предусловие за надеждното функциониране на ОРС платформата, но съществуват ли наистина качествени структури в страните, в които медиацията повече се дискутира, отколкото практикува. И как тези структури биха могли да се самоподготвят за новите изисквания. Алтернативата – държавна централизация с произтичащите от това негативи.
- Кой и какъв ще бъде “компетентния орган”, който ще квалифицира и ще преценява дали дадена организация за решаване на спорове може да бъде нотифицирана като АРС структура, попадаща в обхвата на Директивата.
Ред е на АРС общността (и в частност на медиаторската общност) да предложи на политиците адекватни идеи за транспониране на Директивата. Междувременно АРС структурите трябва да пристъпят към последователна работа, за да приведат своята собствена структура и да повишат собствената си компетентност в съответствие с изискванията на Директивата.
ПАМБ ви кани на дискусия. Въпреки че транспонирането на Директива 2013/11/EС е въпрос на национални подходи, самата нейна идея да подпомогне развитието на Единния европейски пазар и да укрепи доверието на потребителите във вътрешния пазар предполага необходимост от координация и дискусия в сред практиците в тази област.